Безкръвно кърпим сърца, а да закърпим тръба – копаем окопи

Водещата на предаването Илиана Беновска стартира разговора за безизкопните технологии като направи алюзия със сърдечната хирургия. „Откъде Ви дойде на ум да намерите по безкръвен начин, без да копаете – да оздравявате тръби?“ попита Беновска. Желязков разказа, че това се е случило преди повече от 22 години, когато е работел в сферата на водния сектор и управителят на едно от дружествата в страната се е обадил и е поискал информация за безизкопни технологии и по-конкретно за една машина, която се използва.
Примерът
На плазмата в студиото вървеше видео, заснето до телевизионната кула в София, което представя проект за безизкопна рехабилитация на два тръбопровода с диаметър около 900 милиметра, които по диагонал пресичат булеварда и в рамките на 3,5 метра имат 6 перфорации, през които тече вода и води до пропада на настилката на пътя.
Желязков представи безизкопната технология „Облицовка с втвърдяване на място„ като разказа: „Полага се облицовка от вътрешната страна на тръбопровода, така че старият тръбопровод се използва за кофраж и от вътрешната страна се втвърдява нов тръбопровод. За много кратко време получаваме нов тръбопровод без да копаем, който е с живот около 50 години, но за разлика от изкопната технология - това става много по-бързо и без да се спира движението. Както виждате – булевардът е в движение, от двете страни има изкопи и всъщност се получава така, че никой не разбира, че отдолу се извършват ремонтни дейности, освен хората, които се занимават с тях“. Водещата допусна, че сигурно подобен ремонт е и много по-евтин от рутинния, свързан с разкопаване на настилки, спиране на движението, после възстановяване на инфраструктурата , което нейния гост потвърди, че е така и подчерта, че ако се правят предварително превантивни ремонти няма да има пропадания на асфалт и ограничения в движението. „Доколкото знам „Софийска вода“ със Столична община са предприели кампания за критичните места, където този същият водопровод би могъл да създаде проблеми, за да бъдат избегнати като се рехабилитират“ коментира Желязков.
Международни награди за безизкопни проекти
„Получих информация, че Вие ще започвате сериозно да обсъждате и евентуално да работите по тази технология в много градове в България и заради оптимизиране на дейността Българската банка за развитие – единствената държавна банка – ще Ви подкрепи, което е похвално дотолкова доколкото бизнесът и парите си съдейства не само за частни нужди, но и за обществени нужди, защото Вашата работа е такава“ отбеляза Беновска. Желязков обясни, че работят с ББР от много отдавна и благодарение на подкрепата от банката и на Българска агенция за експортно застраховане - проекти се изпълняват не само в България, но и в чужбина. „Имаме клон в Мароко и вече имаме изпълнени 2 проекта, имаме клон в Казахстан и работим от 4 години. Един от проектите, който изпълнихме там, получи първа награда в света за 2015 година от Международната асоциация за безизкопни технологии. Това е награда на световната асоциация и от цял свят участват проекти – 28 национални асоциации от цял свят, но няма ограничение за проектите, които се предлагат“ обясни Желязков. Желязков отбеляза, че първата награда, която са спечелили е през 2011 година, която е и първата награда за Източна Европа и фирмата е единствената в Източна Европа, която може да се похвали с две първи награди.
За прояви интерес от премиерът Борисов към безизкопните технологии и за Технологичния център за безизкопни технологии в Казанлък
„Искам да кажа нещо, което да бъде правилно разбрано – видях Ви за пръв път в Мароко на едно посещение заедно с министър-председателя на делегация с икономическа насочена, после се видяхме отново на посещение в Туркменистан и казвате първата Ви световна награда е 2011 година. Защо чак сега – 7-8 години по-късно Ви забеляза един премиер – Бойко Борисов? Той беше въодушевен от Вашия проект? Много искаше да получите поръчка в Туркменистан, да стъпите там и разказа на нас – журналистите в самолета – всичко, което сте му разказали и той е разбрал“ коментира Беновска. Желязков обясни, че Борисов проявява интерес от по-отдавна и през 2012 година са спечелили проект, който е бил финансиран с европейски средства и с помощта на ББР са успели да осигурят допълнителното финансиране. „Това е проект за изграждане на технологичен център за безизкопни технологии и г-н Борисов тогава връчва договора, който е на стойност 8,8 милиона лева. Този технологичен център е в Казанлък, партньори са УАСГ и община Казанлък. Целта на технологичния център е да се популяризират безизкопните технологии, да се правят изпитания на нови технологии и машини, да се намират решения на проектите и проблемите, които възникват в България и въобще всички, които са засегнати по някакъв начин от безизкопните технологии – да могат да получат това, което им е необходимо“ обясни Желязков. Беновска отбеляза, че и министърът на икономиката Караниколов е добре запознат с безизкопната дейност.
Тръбопроводната мрежа в България
Водещата припомни, че вчера е имало проблем в Перник, а в провинцията има сериозни течове от стари етернитови тръби и попита госта си дали държавата, МРРБ, министър Петя Аврамова или нейният заместник Николай Нанков са се свързали с него за изготвяне на план и възстановяване на Перник, чиито тръби са 50-годишни. Желязков коментира, че в световен мащаб експлоатационният живот на тръбите е около 50 години и разходите рязко се увеличават. „За жалост, мрежата в България за пренос на вода е много амортизирана и е необходимо да се направят много големи инвестиции. МРРБ управлява ограничен бюджет и с този бюджет се старае, но той е недостатъчен за навсякъде. Идват средства по европейски програми“ коментира Желязков. „Добре, а самите ВИК, които са отделни търговски дружества, както ми отговори Петя Аврамова?“ попита Беновска. Председателят на БАТТ отговори, че тези дружества инвестират собствени средства и другите източници на средства са крайно недостатъчни. „Това, което правим с г-жа Аврамова и г-н Нанков, е да се подберат подходящи проекти, за които с помощта на безизкопните технологии, биха могли да се намерят решения“ обясни Желязков.
За финал на предаването
По традиция в предаването госта предлага инициатива. Стефан Желязков предложи във връзка със случая в Перник, с помощта на „Радио К2“, „Канал 3“, Технологичния център за безизкопни технологии и Клъстера за безизкопни технологии, да се достигне до хората, които са пряко засегнати – ВИК операторите и специалисти в общините – и да се осветлят съществуващите проблеми, за да се намерят решения.
За финал, Желязков подари на предаването специализирана литература за безизкопните технологии и книгата „Казанлък – фестивал на розата“ с посланието: Както по света България е позната с маслодайната роза, така да се носи славата й и заради безизкопните технологии.